РАЗДЪРДО̀РВАМ СЕ, -аш се, несв.; раздърдо̀ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Неодобр. Започвам да дърдоря много; разбърборвам се, разбъбрям се, разприказвам се, раздрънквам се. — Извинете, — изсмя се тя — аз се раздърдорих и ви занимавам с работи неинтересни. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 18. Съседът му, .., на свой ред го побутна с лакът. Да мълчи, какво се е раздърдорил, дотяга на людете. Д. Талев, ГЧ, 166.